ACCESSUS PHILOSOPHORUM

[ANONYMI]ACCESSVS PHILOSOPHORUM .VII. ARTIVM LIBERALIVM  (Аноним-  13 век) въведение в 7те свободни изкуства на философите
[INTRODVCTIO]Philosophica disciplina tribus de causis est appetenda. Quarum una est informatio intellectus humani; quae, inquam, informatio consistit in scientiis quantum ad speculatiuam partem et in uirtutibus quantum ad partem actiuam. Secunda est cognitio magnitudinis Creatoris a magnitudine creature. Per philosophicam enim disciplinam prouehimor ad cognitionem uniuersi esse; cuius occulta ui et operatione, quam ei Conditor tribuit, cognita, incitamur ad amorem, et timorem, et reuerentiam tanti Creatoris in tantis creaturis. Tertia causa est decentia circumstantiarum quas exigit, et sunt tres: mobilis affluentiae contemptus, future felicitatis apetitus, mentis illustratio. Que tria, sicut dicit Aristoteles in principio libri De uegetatbilibus et plantiis, precipuum [diuine] munificentie donum., hoc est philosophiam, maxime dilucidant etextollunt. Gratia quarum utilitarum ad cognitionem philosophiae diligenter debemus intendere. Cognoscitur autem philosophia duobus modis, sicut unumquodque incomplexum, scilicet diffinitione et deuisione.[DEFFINITIO PHILOSOPHIE]Cognitio diffinitiua procedit secundum .IIII.or genera causarum. Secundum genus cause efficientis sic diffinitur philosophia: Philosophia est integra hominis de se ipso codnitio.Secundum genus cause materialis, sic: Philosophia est diuinarum humanarumque rerum cognitio cum adducta ratione bene uiuendi. Secundum genus cause formalis, sic:Philosophia est assimilatio operibus Creatoris per uirtutem humanitatis. Secundum genus cause finalis, sic:Philosophia est cognitio uniuersi esse.

[DIVISIO PHILOSOPHIE]

Diuisione autem sic cognoscitur philosophia: philosophia quaedam est machanica, quaedam liberalis. Et sumuntur huiusmodi diuisionis membra iuxta duo principia hominis que sunt anima et corpus, ex parte quorum multis defectibus et indigentiis subiacet humana natura. Et per artem mechanicam subuenitur humane nature quo ad defectus et indignetas que proueniunt ex parte corporis. Per liberalem uero partem philosophie subuenitur humane nature quo ad defectus qui emergunt ex parte anime, scilicet quo ad scientias et uirtutes. Secundum que duo sequitur subdiuisio philosophie liberalis: Philosophia liberalis quaedam est speculativa, que scilicet perficit intellectum humanum quo ad scientias per cognitionem rerum; quaedam activa, et ista perficit intellectum humanum quo ad uirtutes. Item, speculatiua: quaedam naturalis, quaedam rationalis siue sermocinalis. Et hee tres partes philosophiae sumuntur ex parte cognoscibilis quod est ens. Sunt enim tres partes entis, quia quoddam ens est praeter nostrum opus, cuius scilicet principium est natura, et de tali ente est naturalis philosophia. Quoddam autem est ens a nostro opere, et hoc est duplex secundum quod in nobis est duplex principium: unum ratio, relicio uoluntas. Et est ratio principium et forma entis quod sermo dicitur, de quo est sermocinalis philosophia siue rationalis. Voluntas uero consiliata ratione est principium entis quod est operatio, de qua est actiua siue moralis.

Item, speculatiua diuiditur alio modo sic: speculatiua quaedam est theorica, quaedam practica. Et differt prima [diuisione], quia ista sumitur ex parte cognitionis in quantum est cognoscentis, precedens autem sumitur ex parte cognitionis prout est cognoscibilis. Cum enim philosophia sit cognitio et et cognitioni debeatur duplex respectus, gratia utriusque potest fieri diuisio. Et est huiusmodi diuisionis hec ratio: philosophia speculatiua consistit in speculatione siue cognitione, set anima duobus modis se habet in cognoscendo substantiam rei: uel enim cognoscit substantiam rei quo ad suas causas uniuersales secundum se, et sic est theorica; uel quo ad qualitates siue modos operandi, et hoc modo practica. Vnde practica dicit actum speculatiui intellectus prout exit in opus et regulatur in ipso.

Item, naturalis philosophia diuiditur primo in tres partes secundum tres differentias rerum. Sunt enim quedam res separate a motu et materia secundum esse et secundum diffinitionem siue intellectum, et de hiis est metaphisica. Quaedam sunt coniuncte motui et materie et secundum esse et secundum diffinitionem, et de hiis est phisica siue naturalis philosophia stricte sumpta. Inter istas res sunt quaedam res medie, ut dicit Ptolomeus in principio Almagesti, que scilicet coniuncte sunt motui et materie secundum esse, abstracte uero siue separate secundum diffinitionem uel intellectum, et tales sunt numeri et magnitudines, de quibus sunt mathematice discipline, quaerum est presens speculatio.

[CIRCA QUADRIVVIVM]…

[ВЪВЕДЕНИЕ]Дисциплината Философия бива търсена и ценена по три причини. (1) Първата е заради оформянето на човешкия интелект, което оформяне се осъществява: а) в науките – що се отнася дя спекулативната част и б) в добродетелите – що се отнася до активната част. (2) Втората е заради познанието за величието на Твореца чрез величието на творението. Тъй като чрез дисциплината Философия достигаме до универсалното битие (б.м. Г.П. – свържи го с Liber de causis etc..). Това е  и нейната скрита сила и действие, което Творецът й е вложил – познавайки да напредваме в любовта. (3) Третата е подредбата на обстоятелствата, в които сме въвлечени. А те са три: Презрението към подвижните (изменчивите) неща,  стремежа към бъдещото щастие; и просветление на ума. Които три, както казва Аристотел в началото на „За растителността и растенията“ са специални божествени щедри дарове – благодат, която , за да използваме, трябва да се насочим старателно към философията. Философията, както и всяко друго просто нещо, се познава по два метода: чрез дефинирането и различаването.[ДЕФИНИЦИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА]

Дефиниращото познание протича съгласно 4 рода причини. Съгласно действащата причина философията се дефинира така: „Философията е цялото обединено познание на човека за самия себе си”. Съгласно рода на материалната причина така: „Философията е познание за божествените и човешките неща и за порядъка на добрия живот.”Съгласно рода на формалната причина така: „Философията е възприятие за деянието на Твореца чрез добродетелите на човечеството”. Съгласно рода на финалната причина така:„Философията е познание за универсалното битие” (или познание за битието на света).

[РАЗДЕЛЕНИЕ НА ФИЛОСОФИЯТА]

Съгласно разделението така бива познавана философията: Едната философия е механична, другата е свободна. И бива сумирана по този начин, също както се разделят членовете, съгласно двата принципа на човека, които са душата и тялото – от чиито части на човека са му присъщи множество дефекти и недостойнства. Човешката природа, чиито дефекти и недостойнства произлизат от частта на тялото – бива подведена под механичните изкуства. Човешката природа, чиито дефекти произлизат от частта на душата – а именно това което се отнася до науките и добродетелите – бива подведена под частта на философията, която се нарича свободна. Съгласно това (науките и добродетелите) следва, че е двойно разделението на свободната философия. Свободната философия е в единия случай спекулативна – която усъвършенства човешкия интелект що се отнася до науките и това става чрез познанието на нещата. Другата е активна и тя усъвършенства човешкия интелект що се отнася до добродетелите. Така също, спекулативната философия: едната е натурална, а другата е рационална или словесна. Тези три части на философията са от страната на познаваемото – което е биващото. Съществуват три части на биващото. Има такова биващо, което не зависи от нашите деяния – разбира се негов принцип е природата – и за това биващо е натуралната (природната) философия. В другия случай биващото зависи от нашата дейност и това става по два начина, тъй като съществува двоен принцип: Единият е разумът, а другият е волята. Съществува принцип на разума и форма на биващото, която се нарича слово, за която се отнася словестната философия, която се нарича също така рационална. (В другия случай) волята съгласувана с разбирането е принцип на биващото и този принцип е деянието, за което с еотнася активната философия, или моралната философия.

Така също, спекулативната философия се разделя по друг начин така: Едната спекулативна философия е теоретична, другата е практическа. Това разделение се различава от първото, защото то се сумира от частта на познанието, доколкото касае познаващият (субект), а описаното преди това разделение се отнася до познанието, доколкото то касае познаваемото (обект). Понеже философията  епознание и познанието има два аспекта, то и по двата приведени примера може да се извършва разделение. Споменатото (второ) разделение има следния порядък: Спекулативната философия се състои в спекулацията (наблюдението) или, което е същото, в познанието. Но душата се отнася по два начина към познанието за субстанциата на нещата: Или субстанцията на предмета бива познавана с оглед на неговите универсални причини (и сам по себе си) и това е теорията или субстанцията на предмета се познава с оглед на качествата т.е. на начина им на действие – и това е практиката. Оттам практиката се нарича действие на спекулативния интелект, доколкото той преминава в практическо деяние и се регулира в него.

Така също, натуралната философия се разделя най-напред на три части, съгласно три специфични различия на нещата. Тъй като съществуват някои предмети, които са отделени от материята и движението съгласно битието си и съгласно своята дефиниция или понятие, и тази е метафизиката. Някои включват движение и материя и съглансо дефиницията си и съгласно битието и за тях е физиката или натуралната философия взета в стриктен смисъл. Между тези предмети съществуват някакви междинни предмети, както казва Птоломей в началото на Алмагест, които са свързани с движението и с материята съгласно битието, но са абстрахирани и отделени съгласно дефиницията или понятието, и това са числата и величините, за които е математическата дисциплина – за която е и следващото разсъждение.

(ЗА КВАДРИВИУМА)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: