Защото нищо не ме спира да те гледам
в очите ти – и да ме разпиляваш
по хоризонтите на твоите морета заминаващи
в далечното ти като неоткриван бряг присъствие
в скалите на изгубените острови
където с ветровете разговаряш
и се усмихваш искрено единствено
на подарените ти с отлив отражения
на пясъка, изтичащ през ръцете ти
на думи без следи от обещание
с вкуса на предстоящи лятни бури.
Да гледам в теб е като плуване насън
в естествено небезопасни плажове.
Тетрадки 